Чувството на срам не е инструмент за възпитание

Сигурно ви е добре познато чувството за срам - когато на човек му се иска да  избяга, някъде да изчезне, да се скрие в дън земя. Срамът – е амалгама от негативни емоции: страх, гняв, беззащитност.  Затова, да се опитвате да засрамите детето, по какъвто и да е начин, не е добра идея и не носи никаква възпитателна полза.

Ето защо:

Чувството на срам не е вродено. То се изгражда, бавно  след като детето навърши 3 години и се развива постепенно с възрастта. 
Когато постъпи в детска градина, хлапето ще се запознае с правилата на колектива и ще разбере дали  може да ръководи групата и със своето поведение да ѝ влияе. 
Ще се сблъска с порицанието и с наказанието, което вероятно ще извика у него страх и несигурност.
Ще се почувства беззащитно и безсилно пред възрастните. А, за да си спести унижението, може да прибегне до лъжи и шикалкавене.

Децата вършат глупости. Затова, задача на мама и на татко е да ги научат да мислят не само за своите  мимолетни желания, но и да отчитат последствията от действията си. 
В предучилищна възраст те  винаги се радват на похвалите.
Когато обаче чуят: „Как не те е срам!“ , те разбират, че ги противопоставят на „правилните“ деца. И се чувстват аусайдери, различни от тези, които се държат както трябва и, които са харесвани. Защото основната роля на чувството на срам е да принуди и да застави  някой да се дължи добре и да спазва общоприетите  норми.

Да засрамите 5-годишното дете е напълно излишно. Важно е да го учите, да му обясните как всяко нещо трябва да се направи правилно, да работите  заедно, да му дадете личен пример.
Докато възрастният има изработена ценностна система – знае кое е добро и кое – не, детето все още няма.  И срамът в този случай въобще не е помощник.  
Добрият педагог ще се стреми да възпита у детето чувство за отговорност за своето поведение и способност да изпита чувство за вина, ако се е провинило.
За разлика от срама, вината  означава да осъзнаваш дали си постъпил правилно или не. Дали трябва да се поправиш, да се извиниш, да направиш нещо добро, за да компенсираш грешката.
Когато детето изпита чувство на вина, то е способно да се поправи.
В това е скрита силата на подобно  отношение. За разлика от срама, който няма никаква възпитателна сила.

Важно е родителите да знаят:

- Да засрамиш детето е все едно да го плашиш. А от страха полза няма – той ражда гняв. Хлапето  може да постъпи както трябва, но няма да разбере какво точно очакват от него.
- Учете детето, обяснявайте му, търсете и намирайте заедно път за решаване на проблемите.
- Съвестта се формира около 7-годишна възраст. Няма смисъл преди това да разчитате на нея. 
- Чувството за срам е вътрешен регулатор, който възпира човек от лоши постъпки. То обаче не е инструмент за възпитание на детето.

Източник: ya-roditel.ru, адаптация Мона Василева